Нови проучвания, публикувани в Science, показват връзка между имунния отговор на майката към вирусна инфекция и подобни на аутизъм черти в поколението на мишки.

Въпреки, че са описани през далечната 1943 г., разстройствата от аутистичния спектър остават загадка и до днес.

Едно на всеки 160 деца в света се ражда с диагнозата аутизъм. В България, статистика се води от 2014г., като тя показва, че годишно около 100 деца се диагностицират със заболяването, но според експерти броят им е много по-голям.

В Америка аутизмът засяга приблизително 1 от 68 американски деца, но точните механизми на заболяването, остават неизяснени.

Едно ново проучване показва връзката между вирусни инфекции при майката по време на бременност и повишен риск от аутизъм при детето.

Проучването хрърля нов поглед върху имунния отговор, идентифицирайки подсекция на имунни клетки, които изглежда предизвикват определен тип поведение, свързано с аутизма.

Д-р Дан Литман и неговият екип от изследователи от Медицинския център на Ню Йорк Лангън, Масачузетския технологичен институт, Медицинския факултет на Университета на Масачузетс и Университета в Колорадо насочват вниманието си към специфичен имунен отговор, който се занимава с вирусни нашественици.

Това е първото проучване за идентифициране на специфична популация от имунни клетки, които могат да имат директна роля в причиняването на поведение, свързано с аутизма. Екипът на проучването подчертава, че работата им по отношение на въздействието на вирусите няма „нищо общо с ваксините“.

Роля на Т-хелперните клетки

Молекулата, която е в основата на това изследване, е тип Т-хелперна клетка, наречена Th17. Тя произвежда редица цитокини, един от които е интерлевкин 17а (IL-17a). Т-лимфоцитите, наречени още Т-хелпери (Th-лимфоцити), играят главна роля в медиирането на имунния отговор чрез секрецията на различни цитокини. Те изпълняват множество функции, вариращи от активиране на клетъчни компоненти на имунната система до потискане на имунната реакция. Т-хелпер 17 е отговорен за осъществяването на имунен отговор срещу извънклетъчни бактерии и гъбички. Той е свързан и с възникването на автоимунни заболявания. Т-хелпер 17 секретира интерлевкин 17, 21 и 22. Th17 играе роля в развитието на множествена склероза, ревматоиден артрит и псориазис, а според новото проучване, вероятно й при аутизъм.

Интерлевкин 17а и аутистични мишки

За да се проучи ролята на Th17 и IL-17a, екипът предизвиква тяхното производство чрез имитиране на вирусна инвазия при бременни мишки.

След това учените наблюдават бебетатамишки и преценяват дали са показват поведенчески аномалии. В крайна сметка, те установяват, че полученото потомство е показва различни признаци на аутизъм. Изследователите отбелязват, че бебетата не различават играчките, с които са прекарвали време. За разлика от „нормалното“ поколение, което предпочита да общува с другите мишки, тези с поведенчески аномалии се изолират.

Кортикални промени в аутистичните модели

При дисекция екипът установява, че IL-17a е повлиял развитието на мозъка на малките мишки. Някои части от кората, отговорни за усещането на гледки и звуци,са хаотично подредени. Тези видове кортикална дезорганизация са били открити в други модели на аутизъм при други проучвания.

За следващата фаза на експеримента, екипът отново стимулира бременните мишки да генерират антивирусен отговор, но този път те блокират действието на IL-17a и наблюдават ефекта върху потомството.

Екипът използва два различни метода за блокиране на ефектите на IL-17a.При първият са използвани анти-IL17a антитела, а при втория учените блокират рецептора, отговорен за съзряването на Т клетките и последващото производство на IL-17a.

Независимо от метода, който екипът е използвал за блокиране на производството на IL-17a, новото поколение мишки нямат поведенчески отклонения.

Това е убедително доказателство, че IL-17a играе важна роля в поведенческите промени при аутизъм, но са необходими още проучвания, за да се установят точните механизми на взаимодействието.

Въпреки че д-р Литман и колегите му са патентовали методите си за блокиране на действията на IL-17a, ще минат години, преди те да могат да бъдат превърнати в използваемо лечение за предотвратяване на аутизма. Също така, поради широкия спектър от аутистични видове, може да се окаже, че имунният отговор е само част от цялата картина.

Източник: medicalnewstoday.com

Не забравяйте да прочетете и статията за Аутизма и генните мутации.

Следете актуалните новини на страницата ни във Facebook и Instagram .