Лактозата е дизахарид, съдържащ се в много храни, основно в млякото и млечните продукти. Под действието на ензима лактаза той се разгражда до галактоза и глюкоза в тънкото черво. Само тези по-малки монозахаридни молекули могат да се абсорбират от организма през стената на тънкото черво. Ако има дефицит на ензима лактаза, то тогава лактозата не може да бъде разградена и абсорбирана. Така тя остава в червата, където ферментира под действието на нормалните интестинални бактерии.

Симптоми: Честите симптоми включват гадене, спазми, подуване на корема, газове и диария, които започват около 30 минути до 2 часа след хранене или пиене на храни, съдържащи лактоза. Тежестта на симптомите варира при различните пациенти,в зависимост от степента на дефицит на ензима.Важно е да се отбележи, че лактозната непоносимост не е алергия към лактозата или млякото, а е ензимен дефицит. Няма лечение на заболяването, но спазването на хранителен режим води до подобрения и намаляване на симптомите.

Честота:Съществува генетична предразположеност към развитието на лактозна непоносимост. По данни на ДНК тестовете на НУТРИГЕН над 70% от българите са носители на СС генотипа за лактозна непоносимост.

Вродена и придобита форма на заболяването:

Първична лактозна непоносимост се развива и в по-късна детска възраст, както и при възрастни. Именно тази форма е с най-висока честота. Ензимната активност е висока непосредствено след раждането и в ранна детска възраст и постепенно намалява, като клинично значима загуба на активността и настъпва най-малко след 7-годишна възраст, обикновено след 20 години. Временен лактазен дефицит може да е налице и преждевременно родени бебета поради незрялост на ензима.  

Вторична непоносимост към лактоза се наблюдава вследствие увреждане на тънкочревния епител от друга нокса. Такива са инфекциозни гастроентерити с вирусна, но по-често бактериална и дори паразитна етиология, вследствие на глутенова ентеропатия, автоимунни заболявания на червата (болест на Крон), диабетна автономна невропатия, тумори, произвеждащи хормонално активни вещества – карциноиди, HIV-асоциирана ентеропатия и др.

Диагноза: Съществуват различни начини за поставяне на диагнозата „лактозна непоносимост“. Лактозо-толерантен тест,дихателен тест и генетичен тест.

При лактозо-толерантния тест се прави обременяване с лактоза. При лактозна непоносимост стойностите на глюкозата след обременяването не се променят съществено.

Дихателният тест се състои в прием на лактоза на гладно и определяне нивото на водород в издишвания въздух изходно и на всеки 30 минути до третия час. Тестът се основава на освобождаването на водороден газ в дебелото черво вследствие ферментационни процеси, който лесно преминава през чревната стена в кръвта и се издишва през белия дроб. Анализът на фекалиите показва ниско рН (<5) и наличие на редуциращи субстанции – белег за нарушена абсорбция на въглехидрати. Тестът е подходящ за кърмачета.   

Генетичен анализ за ензимен дефект рядко се провежда. Тънкочревна биопсия – също, но може да бъде много информативна в диференциалната диагноза с други заболявания на гастро-интестиналния тракт, включително такива, провокиращи вторична лактозна непоносимост.

Възможни усложнения:Млечните продукти са важна част от пълноценната диета, тъй като съдържат калций, белтъци, витамини A, B12 и D. Лактазата е от голямо значение както за правилното усвояването на млечните съставки, така и за абсорбцията на други важни вещества като магнезий и цинк. Затова при лактозна непоносимост има повишен риск от усложнения като: остеопения,загуба на тегло и малнутриция.

Лечение:

Изключването на мляко и млечни продукти от диетата е основен начин на лечение.Клиничната картина при всеки е индивидуално тежка и това определя колко строга трябва да бъде диетата. При бебетата се използват подходящи хранителни формули. Ензимът лактаза под формата на хранителна добавка може да се приема като капки, капсули, таблетки преди консумацията на млечни продукти за намаляване на малабсорбцията и съответната симптоматика.   Лактозната непоносимост може да наруши абсорбцията и на други хранителни вещества и минерали във връзка със смущенията в чревния пасаж. Приемът на калций с храната намалява вследствие диетата и се налага допълнителното му набавяне от други източници.

Източници:

https://wakegastro.com