Храната, която жената консумира преди, по време и след бременност, има важно значение за нейното здраве, за нормалното развитие на плода и раждането на здраво бебе. Условията на живот на жените в периконцепционалния период могат да провокират трайни  промени в тъканите на плода/ ембриона. Засягайки репродуктивните клетки, промените могат да се предадат на следващото поколение. Проблемът е особено наболял в последните години поради високата честота на спазване на „диети“ от младите жени, широко разпространение на „алтернативно хранене“,зачестяване на нарушенията в хранителното поведение.

Повишените потребности от микронутриенти през бременността увеличават риска от развитието на хранителни дефицити у бременната, което рефлектира както върху нейното здраве,така й върху потомството. Нивата на микронутриентите оказват влияние върху репродуктивната функция при жените, протичането на бременността и здравето на плода. Редица научни проучвания подкрепят връзката между микронутриентни дефицити по време на бременност и последващи усложнения.

Микронутриентите са хранителни вещества, от които човешкото тяло се нуждае в малки количества. Те са представени предимно от витамините и минералите. Въпреки, че тези биологично активни вещества не са енергиен източник, те са есенциални за правилното протичане на  катаболните и анаболните процеси в човешкото тяло. Потребностите от микронутриенти зависят от възрастта, пола, физиологичното състояние, климата и условията на труд. Нуждите могат да бъдат повишени при някои състояния, например по време на бременност и кърмене. Ролята на микронутриентния статус по време на бременност е добре проучен и е  установено значението на някои хранителни дефицити върху ембрионалното и феталното развитие. Недостигът на микронутриенти при бременни жени може да доведе до прееклампсия, дефекти на невралната тръба ( spina bifida), аномалии на сърдечно-съдовата и отделителната системи, както и на раждане на малък за гестационната с възраст плод. Недостатъчното снабдяване с микроелементи по време на бременността може да има дългосрочни ефекти в зряла възраст и да програмира повишена заболеваемост от неинфекциозни заболявания.

            Фолиева киселина

Дефицитът на В9 в периконцепционалния период повишава риска от спина бифида и патология на бременността (отлепване на плацента, спонтанен аборт, пре-еклампсия, преждевременно раждане, нарушения в аутиустичния спектър). Значително покачване на риска (+30%) от спина бифида се установява при жени, следващи особено разпрстранената в последните години кетогенна диета. Около 10-12% от жените имат генетично заложена по-ниска активност на ензимите, метаболизиращи вит. В9 и се нуждаят от биологично активната форма на В9 (метилиран фолат). Суплементирането с вит. В9 се свързва с увеличаване на успешните бременности, респективно редуцира случаите на безплодие и е утвърдена практика за превенция на патологията на невралната тръба (spina bifida).

Витамин Д

Витамин Д има редица плейотропни ефекти, като в последните години се натрупват все повече данни за неговата роля за плодовитостта. Хиповитаминоза Д се свързва с редица репродуктивни проблеми и усложнения по време на бременност, както и последствия в поколението, в т.ч роля за зачеването, протичането (риск от прееклампсия, гестационен диабет, токсикоза, преждевременно раждане и др.) и изхода на бременността (имуномодулация на майчино-феталния интерфейс.).Нормализирането на нивата на витамин Д при жени с репродуктивни проблеми се асоциира с повишане на стойностите на анти – Мюлеровия хормон и благоприятени ефекти върху овулацията. Дефицитът на Витамин Д е най-често срещаният дефицит в Световен мащаб,като изпреварва този на желязото. Проучване на БДЕ (2012г.) показва тревожни тенденции.: 24,8% от жените и 13,4% от мъжете в репродуктивна възраст страдат от тежък дефицит  на витамн Д, а при 54,5% се наблюдава недостатъчност.

Калций

Калцият изпълнява структурна функция в организма на бебето в утробата на майката. Той е нужен за правилното развитие на всички тъкани, включително на нервните клетки, вътрешните органи, скелета, очите, ушите, кожата, косата и ноктите. Образуването на костната тъкан започва около 8-та седмица от бременността, а през 6-7 месец се извършва калцификацията на скелета на бъдещото дете. Недостигът на калций в майчиния организъм може да доведе до изоставане в нарастването на плода. Американската медицинска асоциация публикува проучване, което показва че бременните жени, които имат адекватен прием на калций, достоверно намаляват риска от развиването на прееклампсия.

Желязо

Дефицитът на желязо по време на бременност повишава риска от преждевременно раждане,ниско тегло при раждане, изчерпани железни депа при майката, железен дефицит при детето след раждането. Последиците от железния дефицит включват забавено нервно-психическо и физическо развитие на кърмачето и малкото дете, както и неблагоприятно отражение върху имунитета му.

Омега-3-мастни киселини

Редовният прием на омега-3 мастни киселини изключително важен, защото човешкото тяло се нуждае от тях и не може да ги произвежда. С най-голямо значение са докозахексаеновата киселина (DHA) и ейкозапентаеновата киселина (EPA). Омега-3-мастните киселини играят важна роля по отношение на вътреутробното развитие на плода, развитието на главния мозък и периферната нервна система, както й за формирането на вродения имунитет. Дефицитът на омега-3-мастни киселини по време на бременността се свръзва с повишен риск от преждевременно раждане, ниско тегло за гестационната седмица и сърдечно-съдови заболявания.

Йод

Йодът е изключително важен за правилното функциониране на щитовидната жлеза. Понижена функция на щитовидната жлеза у майката, водещо до повишен риск от: преждевременно раждане ,ниско тегло при раждане, прееклампсия,нарушено невро-когнитивно развитие на детето, а при тежък дефицит – и нарушено физическо развитие. 

Около 15-20% от бременностите завършват със спонтанен аборт и рискът от него нараства с всеки последващ спонтанен аборт. Американската асоциация за репродуктивна имунология посочва пет установени причини, водещи до спонтанен аборт: инфекции (1%), анатомични дефекти (5-10%), хормонални нарушения (20%), хромозомни дефекти (7-50%), имунологични причини (50%), като при около 15% от случаите причина не се установява. Суплементацията с вит. В9, Е, Д както и с някои минерали може да повиши антиоксидантата защита и да намали оксидативния стрес.

Балансираното и здравословно хранене и адекватният внос на микро- и макронутриенти са от ключова важност за нормалното протичане на бременността и здравето на поколението.

Периодите на бременност и кърмене за една жена са свързани с повишени нужди на някои микро и макронутриенти. Посъветвайте се с лекар-специалист относно подходящ хранителен режим и нужда от прием на суплементи.

Немски продукт с утвърдено качество, който комбинира всички по-горе изброени важни микронутриенти, е Допелхерц® Актив МАМА. Той съдържа 12 витамина, 5 минерала и микроелемента, пълноценно комбинирани с Омега-3 мастни киселини, за задоволяване на повишените нужди преди, по време и след периода на бременност.

За автора:

Д-р Виолета Снегарова е докторант по хранене и диететика към Медицински университет-Варна.Автор е на медицински блог www.medilatte.com .Основните й интереси са в областта на гастроентерологията,храненето и диететиката.Има над 30 доклада изнесени на международни конференции.Преминава множество следдипломни курсове за повишаване на квалификацията.

 Д-р В.Снегарова е член на Български лекарски съюз (БЛС), Асоциация на младите хепатогастроентеролози в България (АМХБ), Българско дружество по хранене и диететика (БДХД), Българско сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания (BASORD) и Българско дружество по колопроктология (BSC).

Член е на Управителния съвет на Асоциацията на младите хепатогастроентеролози в България (АМХБ), отговарящ за региона на Североизточна България с център гр.Варна.

През 2019 година участва съвместно с колеги от АМХБ в Национално проучване за Честота на дразнимото чрево сред българската популация.Проучването цели да установи честотата на разпространението на Синдрома на дразнимото черво сред българската популация,както й да оцени рисковите фактори.