Представете си ситуация, в която с много любов и търпение сте приготвили здравословен обяд за детето си. Поднасяте му го с усмивка, но то категорично отказва да го яде, дори да го опита. Пробвате да го изкушите, не става. Как ще постъпите?

Често от притеснение, че детето ще остане гладно, от разочарование или други причини родителите изпадат в две крайности – примиряване или изнервяне. При примиряването обикновено се отказват да се борят и предлагат веднага това, което знаят, че детето няма да откаже (хляб, бисквити или друго подобно) само и само да е хапнало нещо. Днес ще ви разкажа обаче малко повече за изнервянето, а именно ситуацията, при която родителят не се отказва докато детето не изяде порцията си. В повечето случаи това се случва с упражняване на натиск, принуждаване детето да изяде всичко.

Принуждаването и натискът могат да имат различна форма. Ето и няколко примера:

  • “Искам да изядеш всичките зеленчуци в чинията си!”
  • “Ако си едно добро момче, ще изядеш всичко, което мама ти е приготвила.”
  • “Само ако изядеш всичко в чинията си, може да станеш и да играеш.”
  • “Не можеш да излезеш да играеш навън, докато не си изядеш порцията.”
  • “Хайде, аз ще ти дам!” докато бутате насила лъжицата в устата на детето, което отказва да яде

Макар и с добри намерения, тези действия имат обратния ефект на този, който целим да постигнем.

Защо принуждаването може да има негативни последствия?

Желанието на детето да опитва нова храна може да бъде подтиснато след натиск от страна на родителя. Например, детето може да откаже за първи път карфиол просто, защото не е гладно или заради хранителна неофобия (особено на възраст между 2-4 години). Хранителната неофобия или отказът от нова храна е съвсем нормален период от развитието на детето. С помощта на родителя този период преминава без да се изградят дълготрайни негативни последици за хранителните предпочитания. При прилагане обаче на натиск, детето асоциира дадената нова храна с негативно преживяване и шансът да иска да я опита, камо ли да я харесва, е много малък, направо нулев.

Понякога порцията храна, която сервираме на децата си, е прекалено голяма без да си даваме сметка. В този случай е нереалистично да ги караме да изядат всичко. Когато ги принуждаваме да изядат повече, отколкото те имат нужда, не им позволяваме да се научат да слушат тялото си – да усещат сигналите му, когато са сити или когато преяждат. Ако детето не спира, когато усеща, че се е нахранило, а само когато чинията му е празна, това поведение остава и в по-късни години и води до преяждане и наднормено тегло.

Какво да направим?

1. Доверете се В повечето случаи детето усеща безпогрешно кога е гладно и кога се е нахранило. Доверете се на естествените вродени сигнали на тялото. Дори, когато детето отказва нова храна, не го принуждавайте да я опита или изяде. Спомнете си, че това е нормално и просто не се отказвайте (повече по темата има тук).

2. Задайте си следните въпроси

Кога беше последното хранене на детето? Наистина ли е гладно? Възможно ли е да е уморено толкова много, че просто да няма сили да яде? Дали е здраво или се разболява и губи апетит?

3.Проверете големината на порцията

Дали порцията, която искате да изяде, не е нереалистично голяма? Детските стомахчета са по-малки от тези на възрастните. Най-лесното правило, което можете да използвате е следното: от всяка храна, която предлагате, сервирайте количество колкото една детска длан. Например една длан от основното + една длан зеленчуци + една длан десерт. Мерете в детски длани.

За автора:

Велина Христова е сертифициран здравен консултант към Института по интегрално хранене в Ню Йорк, лектор и автор на блога www.vitareal.net. Завършва висше образование в Германия, Холандия и Португалия. Понастоящем е докторант по психологическо измерване и диагностициране в Софийски университет. Специализира в психология на храненето.