С удоволсвтие ви представям първата ни статия от гост-автор. Автор на статията е Оганес Варданян, студент по фармация, последна година в Медицински университет „Проф.д-р Параскев Стоянов“- Варна. Статията е обзор на последните проучвания за нов клас медикаменти в лечението на диабет тип 2. Приятно четене!

Захарният диабет е хронично, социално-значимо заболяване, при което е повишено нивото на глюкозата в кръвта. Глюкозата е необходима за производство на енергия, което става във всяка клетка на тялото. Глюкозата от кръвта може да влезе в клетките само в присъствие на достатъчно количество инсулин.

Инсулинът е хормон, който се произвежда в т. нар. бета-клетки на задстомашната жлеза (панкреаса). Той има свойството да намалява повишената след прием на храна кръвна захар, като й помага да влезе в клетката. Инсулинът е ключът, който отключва вратата на клетката, за да може глюкозата да влезе в нея и да се произведе енергия. Така е при хората, които нямат диабет.

При диабетиците има пълна или частична липса на производство на инсулин от панкреаса, както и нарушено действие на произвеждания инсулин.  

Има два основни типа диабет – тип 1 и тип 2. В тази статия ще наблегнем повече на сравнително нов клас медикаменти в лечението на диабет тип 2. Това са селективните конкурентни инхибитори на натриево-глюкозния транспортер 2 (Sodium-glucose co-transporter-2-инхибитори, наречени накратко SGLT-2 инхибитори. Един от основните транспортери, които са отговорни за реабсорбцията на глюкоза в бъбреците, са две натрий-зависими молекули – SGLT1 и SGLT2. Общо те са 4, но последните две не са толкова изучени и не може да се определи точния механизъм на реабсорбция на глюкозата. SGLT2 е описан като транспортер на глюкозата в проксималните бъбречни тубули. Основната му роля е свързана с участието му като транспортна система в процеса на реабсорбция на кръвната захар. Доброто изучаване на механизмите, които участват в глюкозната хомеостаза, дава възможност за практическото им приложение като дава и причина за създаването на нова група медикаменти – SGLT-2 инхибитори. Селективното инхибиране на SGLT 2 предизвиква глюкозурия в рамките на 60-70 g за ден. Това води до директен, понижаващ ефект върху кръвната захар, който е независим от бета клетъчната функция. Намаляването по този начин на хипергликемията дори може да доведе до подобряване на функцията на бета клетката (намаляване на глюкозна токсичност) и увеличаване на инсулиновата чувствителност. Първият медикамент от тази група медикаменти, който е бил открит, е флоризинът. Той е природно съединение, което се получава от кората на ябълковото дърво. Тъй като е с неселективен характер, той причинява тежки стомашно-чревни проблеми. Това довежда до преустановяване на използването му и развитието му е прекратено. Новото поколение медикаменти от тази фармакологична група – dabagliflozin, empagliflozin, canagliflozin и др – са изцяло селективни по отношение на SGLT-2 транспортната система.

В заключение може да се каже, че тези лекарствени вещества водят до отделяне на глюкоза с урината. По този начин се намаляват високите нива на кръвна захар, които са следствие от захарен диабет тип 2. Някои от тях може да се използват самостоятелно или в комбинация с други антидиабетни лекарствени средства.

Източници: Desimira Mironova, Evgeni Grigorov, Valentina Belcheva, Teodora Handjieva-Darlenska, Inhibitors of sodium-glucose linked transporter-2 – a new class antidiabetic drugs used for the treatment of diabetes mellitus type 2, годишник по болнична фармация, том 2, брой 1, 2016 ISSN: 2367-8763;