Атопичният дерматит (AД) е едно от най-честите хронични възпалителни кожни заболявания при кърмачета и деца. Той се характеризира със сърбеж и рецидивиращи екзематозни лезии, като честотата му се е увеличила в световен мащаб през последните няколко десетилетия. Сегашната честота на заболяването е 10-20% при кърмачета и деца (Weidinger and Novak, 2016).

Като водещо нефатално медицинско заболяване на кожата, AД носи тежка психосоциална тежест върху болните деца и техните семейства (Chamlin and Chren, 2010; Silverberg, 2016;Sidbury and Khorsand, 2017). АД се асоциира с висок риск от алергия, астма и проблеми с психичното здраве (Sung et al., 2017).

Бебета и деца с AД обикновено се лекуват с локални кортикостероиди, антихистамини и дори с антибиотици (Totri et al., 2017). Въпреки това, тези медикаменти оказват нежелани лекарствени реакции при дълготрайна употреба. От друга страна, симптомите на AД могат да се появят скоро след спиране на лечението с тях.

Пробиотиците стават все по-привлекателни като възможност за лечение на някои заболявания при децата (Fuchs-Tarlovsky et al., 2016). Въпреки това, живите бактерии и дрожди не са непременно безвредни (https://fibro.bg/bezopasni-li-sa-probiotitsite/probiotici/) и не трябва да се прилагат безразборно (Mizock, 2015). Когато се използват в адекватни количества, пробиотиците могат да играят полезна роля не само в стомашно-чревния тракт, но и в оста черва-мозък-кожа (Ogden and Bielory, 2005; Dehingia et al., 2015; Huang et al., 2016; Huang and Hu, 2017).

През 2000 г. Pessi и сътр. съобщават, че оралните пробиотици облекчават клиничните симптоми на стомашно-чревно възпаление и AД (Pessi et al., 2000). Kirjavainen и сътр. (2003) съобщават за по-нисък брой Bacteroides във фекалната микрофлора на деца с атопична екзема спрямо здрави бебета и предлагат пробиотици да се използват за лечение на AД при деца (Kirjavainen et al., 2003).

Някои доклади, обаче, съобщават контрастни резултати (Licari et al., 2015, Gruber et al. 2007). Установено е, че Lactobacillus rhamnosus щам GG (LGG) не проявява терапевтични ефекти при бебета с лека до умерена степен на AД (Gruber et al., 2007).

В систематичния преглед и метанализ на рандомизирани контролирани проучвания, направен от Huang и сътр. (2017 г.), относно използване и ефектите на пробиотици в схемата за лечение на деца с АД, са били включени 13 проучвания, обхващащи 1070 деца. За клинична оценка на тежестта на АД е използваната точковата система SCORAD (скоринг при АД), създадена през 1993 г. и активно използвана при деца до днес. В тази система за оценка нa заболяването се включват: зона и площ на АД лезии, клинични симптоми, визуална аналогова скала.

Резултатите от проучването показват, че добавянето на пробиотиците при деца с АД носи полза. Специфичните анализи според възрастта показват, че пробиотиците ефективно намаляват стойностите на SCORAD при деца на възраст от 1 до 18 години. Когато се вземат предвид географските особености, стойностите на SCORAD намаляват в Азия, но не и в Европа.

Анализирането на значението на щамовете бактерии показва, че Lactobacillus salivarium (LS) и Lactobacillus fermentum (LF) поотделно и в пробиотична смес намаляват стойностите на SCORAD при деца с AД докато LGG и Lactobacillus plantarum (LP) не доказват такъв ефект при
тези пациенти.

Въпреки убедителните данни от метаанлиза някои от включените проучванията са били с малък брой пациенти, което може да повлияе на надеждността и валидността на заключенията. Също така, трябва да се имат предвид различните представители на микробиома в червата на децата с AД в сравнение с тези на здравите деца. Децата с АД и техните семейства от различни райони и етнически групи, също така, имат различни диетични режими и бактериални щамове в червата, което може да повлияе на резултатите.

Още Хипократ (460–370) заявява, че „всички болести започват в червата“, което е най-ранното предположение, че бактериите засягат здравето (Хипократ, 2002). Metchnikoff, известен като „бащата на пробиотици“ (Gordon, 2016), също предполага, че някои бактерии могат да носят ползи за здравето на възрастните хора. Сегашното проучване демонстрира, че добавянето на пробиотици при деца на възраст под 1 година и на възраст от 1 до 18 години могат дa промотират по-здравословен профил на микробиома в червата, което да подобри и съзряването на имунната система при децата.

В заключение, настоящето изследване показва, че пробиотиците могат да намалят стойностите на SCORAD при деца с AД. Представените резултати, обаче, трябва да бъдат използвани с повишено внимание поради разнородността на включените проучвания. Резултатите са оптимистични по отношение на лечението на AД при деца. За да се оцени кои видове пробиотици и дози и какви периоди на лечение са най-ефикасни за деца с AД, са необходими по-адекватни рандомизирани контролирани проучвания и използване на стандартизирани измервания.

Референции:

Huang R, Ning H, Shen M, Li J, Zhang J, Chen X. Probiotics for the Treatment of Atopic Dermatitis in Children: A Systematic Review and Meta-Analysis of Randomized Controlled Trials. Front Cell Infect Microbiol. 2017;7:392. Published 2017 Sep 6. doi:10.3389/fcimb.2017.00392

Tsvetelina Velikova. Human microbiome and approaches for influencing

За автора:

Д-р Цветелина Великова е родена на 06.08.1985г. в гр. София. Завърша Медицински университет София. От 2011 до 2014 година е редовен докторант – Медицински университет – София – МФ, Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология; Университетска болница „Св. Иван Рилски” ЕАД, гр. София, Лаборатория по клинична имунология. Тема на дисертационния труд: Проучване на имунологични параметри, характеризиращи чревното възпаление, с оглед внедряване на нови показатели за диагноза и следене на клиничния ход при хронични чревни заболявания. Автор е на медицински блог, посветен на имунологията www.drvelikova.wordpress.com . Участва активно в научни конгреси и симпзиуми, автор на множество статии и член на Българската асоциация по клинична имунология (БАКИ), Federation of Clinical Immunology Societies (FOCIS), Българския лекарски съюз (БЛС), Съюза на учените в България (СУБ) – секция Имунология, European Academy of Allergy and Clinical Immunology (ЕAACI), Clinical Immunology Society (CIS), Асоциация за развитие на медицинската общност (АРМО) и European Crohn’s and Colitis Organisation (ECCO).