Възпалителните чревни заболявания на червата (IBD) , включително Болестта на Крон, улцерозният колит и некласифицираните IBD, са хронични рецидивиращи заболявания на червата, причиняващи коремна болка, диария, ректално кървене и загуба на тегло.
Изисква се специално внимание по отношение на храненето при пациенти с възпалителни чревни заболявания. Диетичните фактори могат да повлияят състоянието на пациента както в положителна насока, така й в отрицателна.
Съветите за избягване на дадени храни без балансиране на диетата и консултиране със специалист могат да доведат до недостатъчен енергиен внос, понижен внос на микро и макронутриенти, да доведат до дефицитни състояния.
Хранителните дефицити са по-често срещани при пациенти с Болест на Крон, отколкото при Улцерозен колит[1].
Във фазите на активност при болните с Улцерозен колит и Болест на Крон се изключват механично дразнещите храни, прясно мляко, въглехидрати и храни, към които болните имат непоносимост. В случай на тежка активност и фулминантните форми се препоръчва парентерално хранене или елементна/полуелементна диета- Alfare(Nestle). За продължителен период от време болният може да остане на безглутенова диета. Тотално парентерално хранене трябва да се провежда и при болни с усложнения, както при такива със синдром на късото черво.
По време на фазите на ремисия не е необходимо да се спазва конкретен диетичен режим. Нито една алтернативна диета /нисковъглехидратна, безглутенова и други/ не е доказана като ефективна за постигане на ремисия. Въпреки това при пациентите с възпалителни чревни заболявания са често срещани индивидуалните хранителни непоносимости, напр. лактозна непоносимост. Пържените храни, тези с много подправки и храни, богати на фибри често предизвикват засилване на симптомите и оплакванията при пациенти с хронични възпалителни заболявания.
Придобитата лактазна непоносимост при пациенти с Болест на Крон е често срещана и налага специфична диета. Персонализираните диета позволяват да се избегнат индивидуалните хранителни непоносимости, както й да се съобразят индивидуалните енергийни нужди и да се осигури адекватен внос на микро и макронутриенти.
Някои проучвания показват положителен ефект от приложението на безлактозната и безглутеновата диета при IBD с цел удължаване на ремисията.
В заключение можем да кажем,че подходът при лечението на хроничните възпалителни чревни заболявания трябва да бъде мултидисциплинарен и да включва индивидуални препоръки за хранене, изготвени от лекар-диетолог и съобразени с индивидуалните хранителни нужди на пациенти и неговото състояние.
1. Forbes A, Goldesgeyme E, Paulon E. Nutrition in inflammatory bowel disease.J Parent Ent Nutr 2011;35:571e80.
2.https://www.espen.org/files/ESPEN-guideline_Clinical-nutrition-in-inflammatory-bowel-disease.pdf
3.Диагностичен и терапевтичен алгоритъм на Българското дружество по Гастроентерология „Хронични възпалителни заболявания на червата- Улцерозен колит и Болест на Крон“
За автора:
Д-р Виолета Снегарова е докторант по хранене и диететика към Медицински университет-Варна.Автор е на медицински блог www.medilatte.com .Основните й интереси са в областта на гастроентерологията,храненето и диететиката.Има над 30 доклада изнесени на международни конференции.Преминава множество следдипломни курсове за повишаване на квалификацията.
Д-р В.Снегарова е член на Български лекарски съюз (БЛС), Асоциация на младите хепатогастроентеролози в България (АМХБ), Българско дружество по хранене и диететика (БДХД), Българско сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания (BASORD) и Българско дружество по колопроктология (BSC).
Член е на Управителния съвет на Асоциацията на младите хепатогастроентеролози в България (АМХБ), отговарящ за региона на Североизточна България с център гр.Варна.
През 2019 година участва съвместно с колеги от АМХБ в Национално проучване за Честота на дразнимото чрево сред българската популация.Проучването цели да установи честотата на разпространението на Синдрома на дразнимото черво сред българската популация,както й да оцени рисковите фактори.