Жлъчно-каменната болест (холелитиаза) е заболяване, при което се образуват различни по състав, брой и външен вид камъни (конкременти) в жлъчния мехур. Това може да се дължи на промени от метаболитен, възпалителен или механичен характер.
Предразполагащи фактори за развитие на заболяването са:
- пол – по-често боледуват жените
- възраст – холелитиазата зачестява с напредване на възрастта
- начин на хранене – приемът на храна, богата на мазнини се свързва с по-висок риск за образуване на камъни в жлъчния мехур
- наследственост – има фамилии с по-висока честота на холелитиаза
- вродени аномалии – свързани с нарушена проходимост на жлъчните пътища
- прием на някои медикаменти – контрацептивни средства и др.
От ключово значение за борбата с камъните в жлъчката е спазването на правилен хранителен режим с цел превенция от усложнения.
Важно е, да се ограничи приема на алкохол, да се придържаме към здравословно тегло, да се приемат достатъчно количество течности и свежи плодове и зеленчуци.
Кои храни да избягваме ?

- животински мазнини, тлъсти меса, пълномаслени млечни продукти;
- алкохол и тютюнопушене;
- пъжени, пикантни и люти храни;
- полуфабрикати и храни с консерванти;
- тестени изделия;
- храни с голямо количество добавена захар;
- газирани напитки;
Храни, които да консумираме ?
- билкови чайове;
- нискомаслени млечни продукти;
- пресни плодове и зеленчуци;
- пълнозърнести храни;
- овесени храни;
- нетлъсти меса: пилешко, пуешко, заешко (без кожа и жили);
- прясна риба;

Важна част от хранителния режим е редовното хранене на малки порции. При преяждане са необходими по-голямо количество жлъчни сокове, което респективно води до по-интензивно свиване на жлъчния мехур.
Омега-3 мастните киселини могат да намалят възпалението. Препоръчва се консумацията на риба 2-3 пъти седмично.
Храната трябва да бъде приготвена по подходящ начин: варена, на пара, печена.
Не бива да забравяме, че храненето трябва да бъде пълноценно, да включва различни хранителни групи въглехидрати, белтъчини, мазнини, пресни плодове и зеленчуци, които са източник на фибри и ценни микронутриенти. Дневния хранителен режим трябва да бъде съобразен с индивидуалните хранителни нужди на всеки организъм и да обезпечава нуждите му от макро- и микронутриенти.
Лесна и бърза рецепта за закуска с мъфини с овесени ядки, ябълки и моркови:
Необходими са ви:
- 100гр. овесени ядки
- 30гр. пълнозърнесто пшенично брашно
- 2ч. л бакпулвер
- щипка сол
- 1 ч. л канела
- 1 ч. л джинджифил на прах
- 2 яйца
- 100гр. кафява нерафинирана захар
- 120мл. кокосово масло
- 100гр. настъргани моркови
- 1 почистена от семките и настъргана ябълка
Смелете овесените ядки в кухненски робот. Към тях добавете брашното, бакпулвера, аолта, канелата и джинджифила.
В отделна купа разбийте яйцата, след което добавете захарта и кокосовото масло. Смесете със сухите съставки и разбъркайте. Прибавете настъганите моркови и ябълката.
Разпределете сместа във форми за мъфини и печете на предварително загрята фурна 170`С с долен нагревател около 20-25 минути.
Важно е да се консултираме с лекар относно подходящ хранителен режим!
За още полезна информация последвайте страницата във фейсбук!
За автора: Д-р Виолета Снегарова е докторант по хранене и диететика към Медицински университет-Варна. Автор е на медицински блог www.medilatte.com .Основните й интереси са в областта на гастроентерологията,храненето и диететиката.Има над 30 доклада изнесени на международни конференции.Преминава множество следдипломни курсове за повишаване на квалификацията.
Д-р В.Снегарова е член на Български лекарски съюз (БЛС), Асоциация на младите хепатогастроентеролози в България (АМХБ), Българско дружество по хранене и диететика (БДХД), Българско сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания (BASORD) и Българско дружество по колопроктология (BSC).
Член е на Управителния съвет на Асоциацията на младите хепатогастроентеролози в България (АМХБ), отговарящ за региона на Североизточна България с център гр.Варна.
През 2019 година участва съвместно с колеги от АМХБ в Национално проучване за Честота на дразнимото чрево сред българската популация.Проучването цели да установи честотата на разпространението на Синдрома на дразнимото черво сред българската популация,както й да оцени рисковите фактори.
Литература:
https://www.niddk.nih.gov/health-information/digestive-diseases/gallstones/eating-diet-nutrition
https://nutritionguide.pcrm.org/nutritionguide/view/Nutrition_Guide_for_Clinicians/1342013/all/Cholelithiasis