Инсулиновата резистненост е патологично състояние на организма, при което се наблюдава потиснат отговор към действието на инсулина.

Инсулинът е хормон, секретиран от бета- клетките на панкреаса, участващ в обмяната на веществата. За компенсиране нуждите от хормона започва повишена секреция от панкреаса – развива се хиперинсулинемия. Тя се наблюдава при затлъстяване, при употребата на някои медикаменти като кортикостероиди, при физиологични състояния като бременност и др. Инсулиновата резистентност стои в основата на патофизиологичните промени при захарен диабет тип 2.

Как да се справим с инсулиновата резистентност ?

Опитайте се да свалите излишните килограми. Според научни данни, при наднормено тегло, свалянето на 10кг излишни мазнини може да понижи кръвната захар на гладно с 50%.

Спортувайте повече. Физическата активност подобрява инсулиновата чувствителност като въздейства върху мастните клетки и повишава количеството глюкоза, което мускулите изгарят.

Откажете се от цигарите. Тютюнопушенето е рисков фактов за развитието на диабет тип 2, високо кръвно налягане, атеросклероза и инсулт.

Хранителни добавки при инсулинова резистентност ?

Хромът, магнезият и селенът могат да подобрят глюкозната поносимост и инсулиновата резистентност.

Канелата и корейският женшен подобряват глюкозната поносимост като действат върху инсулиновите рецептори.

Конюгираната (свързана) линолова киселина може да подобри инсулиновата резистентност в мастните клетки.

Коензим Q10 подобрява функцията на инсулин-произвеждащите клетки в панкреаса.

Алфа-липоевата киселина повишава усвояването на глюкозата в мускулните клетки и предпазва от увреждане на нервите и бъбреците.

Екстрактът от борова кора (пикногенол) и гинко билоба подобряват кръвообръщението в малките кръвоносни съдове и могат да намалят инсулиновата резистентност.

Кои храни да избягваме при инсулинова резистентност ?

Ограничете приема на бързи въглехидрати, които предизвикват резки промени в нивата на кръвната захар като бяла захар, бисквити, торти, сладкиши, бял хляб, тестени изделия и картофи.

Ограничете приема на трансмазнини, тъй като те повишават инсулиновата резистентност.

Избягвайте консумацията на подсладени напитки, като пакетирани сокове, студени чайове и газирани напитки.

Какво да ядем при инсулинова резистентност ?

Наблегнете на зеленолистните зеленчуци. Те са бедни на калории и въглехидрати, но са пълни с хранителни вещества.

Наблегнете на горските плодове. Те са чудесна алтернатива, когато ви се похапва нещо сладко. 1-2 шепи дневно пресни плодове ще заситят жаждата ви за сладко и ще ви снабдят с доза свежи витамини, минерали и фибри.

Фибрите спомагат за балансиране на кръвната захар.

Заменете бързите въглехидрати с бавни. Избирайте продукти с нисък гликемичен индекс. Наблегнете на пълнозърнестите храни.

Уверете се, че внасяте достатъчно количество протеин. Наблегнете на нетлъстите меса: пилешко, пуешко, заешко. Рибата също е добър източник, освен това е богата на омега-3- мастни киселини, които имат роля при борбата с излишните килограми.

Бобовите култури също са богати на протеини.

Заменете пълномаслените млечни продукти с нискомаслени.

Важно е организмът да бъде достатъчно хидратиран. Пийте поне 8-10 чаши вода/ дневно.

Примерно меню при инсулинова резистентност ?

Закуска: 200гр. нискомаслено мляко с овесени ядки и шепа горски плодове;

Обяд: 150гр. бяло пилешко месо или риба със салата от зеленолистни и лимоново-зехтинов дресинг;

Следобедна закуска: шепа сурови бадеми;

Вечеря: Свежа салата със запечен зелен пипер с кафяв ориз.

При диагноза или съмнения за инсулинова резистентност е важно да се консултираме с ендокринолог, за да се прецени нуждата от медикаментозно лечение. Хранителният режим заема важно място в контрола над състоянието и трябва да бъде изготвен спрямо индивидуалните нужди на пациента.

Д-р Виолета Снегарова е докторант по хранене и диететика и специализант по гастроентерология към Медицински университет-Варна. Автор е на медицински блог www.medilatte.com .Основните й интереси са в областта на гастроентерологията,храненето и диететиката.Има над 30 доклада изнесени на международни конференции.Преминава множество следдипломни курсове за повишаване на квалификацията.
Д-р В.Снегарова е член на Български лекарски съюз (БЛС), Асоциация на младите хепатогастроентеролози в България (АМХБ), Българско дружество по хранене и диететика (БДХД), Българско сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания (BASORD) и Българско дружество по колопроктология (BSC).
Член е на Управителния съвет на Асоциацията на младите хепатогастроентеролози в България (АМХБ), отговарящ за региона на Североизточна България с център гр.Варна.
През 2019 година участва съвместно с колеги от АМХБ в Национално проучване за Честота на дразнимото чрево сред българската популация.Проучването цели да установи честотата на разпространението на Синдрома на дразнимото черво сред българската популация,както й да оцени рисковите фактори.

Източници:

https://www.webmd.com/diabetes/diabetes-insulin-resistance-diet https://www.healthline.com/health/diabetes/insulin-resistance-diet

„Храни се добре, за да се чувстваш добре“, д-р Сара Брюър