Задстомашната жлеза (панкреас – pancreas) представлява една от големите храносмилателни жлези, притежаваща екзокринна (външносекреторна) и ендокринна (вътрешносекреторна) функции. Анатомичното й наименование – „pancreas“, е съставено от гръцките думи „pan“ (всичко) и „kreas“ (месо, плът).

Панкреатитът е развитието на възпаление с последващо смилане и разграждане на панкреаса от собствените му ензими. Протича остро или хронично. Острият панкреатит е сериозно и много често животозастрашаващо състояние. Хроничният панкреатит протича продължително време и води до замяната на функциониращата тъкан с фиброзна и невъзвратимо увреждане на външната и вътрешната секреторна функция на жлезата.

Спазването на диета е от особено важно значение не само за възстановяването след прекаран панкреатит, но и с цел превенция от повторни епизоди и хронифициране на заболяването.

Важно е хранителния режим да бъде изготвен от лекар с цел да се намали риска от недохранване, дефицит на важни хранителни вещества и да се оптимизира нивото на кръвната захар.

Най-общо пациентите трябва да спазват диета, богата на енергия (35 ккал/кг/24 часа), богата на белтък (1.0 до 1.5 g/кg/24 часа), богата на въглехидрати, и с умерено количество мазнини (0.7 до 1.0 g/кg/24 часа).

Пациентите с панкреатит са с повишен риск от развиване на различни дефиците ( мастноразтворими витамини А, Д, Е и К, дефицит на витамин В12, както й на други микронутриенти). Поради тази причина е препоръчителен приемът на суплементи..

Редица проучвания показват ролята на оксидативния стрес при хроничен панкреатит и намаления антиоксидантен капацитет. Важно е да се приемат адекватни количества селен, витамин Ц и Е.

Най-често при хроничен панкреатит се назначава лечебна диета. Тя има за цел да нормализира работата на задстомашната жлеза, да осигури механично и химично щадене на стомашно-чревния тракт .

Храни, които да избягвате:

  • алкохол, кофеин и никотин;
  • пържени и пикантни храни;
  • алергени като пшеница, соя и изкуствени подсладители;
  • за предпочитане е консумацията на препечен хляб, а не на пресен;
  • маслено и бутер тесто;
  • тлъсти меса, колбаси и субпродукти (черен дроб, мозък, бъбреци);
  • тлъста, пържена, пушена риба;
  • хайвер;
  • млечни продукти с висока масленост;
  • бобови храни;
  • гъби, патладжан, бяло зеле, лук, чесън, спанак, киселец;
  • сурови непюрирани плодове и ягодоплодни, грозде, фурми, стафиди, банани, сладкарски изделия, шоколад, сладка, сладолед;
  • сосове, направени от месни, рибени или гъбени бульони, доматен сос, всички подправки.

Позволени храни:

  • супи: зеленчукови, крем супи ;
  • нетлъсти меса: пилешко, заешко, пуешко. Трябва да се почисти от фасции, мазнини, сухожилия и кожа;
  • нетлъста бяла риба;
  • нискомаслени млечни продукти;
  • макаронени изделия;
  • пълнозърнести култури;
  • сварени и печени зеленчуци;
  • узрели, меки и некисели плодове;
  • печени ябълки и круши;

Храненията трябва да бъдат чести – 5-6 пъти дневно, но за сметка на това по-малки по количество. Не се препоръчва храната да бъде много студена или гореща,тъй като тези фактори също оказват значение за отделянето на панкреатичен сок.

Примерно меню:

  • Първа закуска: пудинг с извара и печена ябълка;
  • Втора закуска: бисквити с чай от лайка;
  • Обяд: филе от риба на пара и пюре от морков и картофи;
  • Следобедна закуска: нискомаслен йогурт със сушени плодове;
  • Вечеря: запеканка от картофи и пилешки гърди.

Важно е преди да предприемете промяна в диетичния режим да се консултирате с лекар, относно най-подходящия хранителен режим за вас и вашето здравословно състояние!

За автора: Д-р Виолета Снегарова е докторант по хранене и диететика към Медицински университет-Варна. Автор е на медицински блог www.medilatte.com .Основните й интереси са в областта на гастроентерологията,храненето и диететиката.Има над 30 доклада изнесени на международни конференции.Преминава множество следдипломни курсове за повишаване на квалификацията.
Д-р В.Снегарова е член на Български лекарски съюз (БЛС), Асоциация на младите хепатогастроентеролози в България (АМХБ), Българско дружество по хранене и диететика (БДХД), Българско сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания (BASORD) и Българско дружество по колопроктология (BSC).
Член е на Управителния съвет на Асоциацията на младите хепатогастроентеролози в България (АМХБ), отговарящ за региона на Североизточна България с център гр.Варна.
През 2019 година участва съвместно с колеги от АМХБ в Национално проучване за Честота на дразнимото чрево сред българската популация.Проучването цели да установи честотата на разпространението на Синдрома на дразнимото черво сред българската популация,както й да оцени рисковите фактори.

Литература:

ESPEN guidelines – http://www.espen.org/Education/guidelines https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3831208/ https://www.healthline.com/health/pancreatitis-diet