Възпалителните чревни заболявания на червата (IBD) , включително Болестта на Крон, улцерозният колит и некласифицираните IBD, са хронични рецидивиращи заболявания на червата, причиняващи коремна болка, диария, ректално кървене и загуба на тегло.

Изключващата диета при болест на Крон (Crohn’s Disease Exclusion Diet или CDED), e диета с пълноценно хранене, която съчетава прием на обогатени течни храни с пълно изключване на агенти, за които се приема, че влошават симптомите на болестта, повлияват негативно микробиома и чревната бариера като животински мазнини, захари в големи количества, глиадин – компонент от пшеницата и някои други зърнени култури.

Изследване от 2019 г. показва, че CDED е също толкова ефективна, колкото изключителното ентерално хранене (EEN) при лечение на Болест на Крон .

CDED включва 12 седмично диетично лечение, което за първите 6 седмици включва 50% от храненето от частично ентерално хранене с хранителна пълна търговска формула (като Модул IBD, Ensure Plus, fortisip) и специфична диета за изключване, която включва задължителни храни като банан, ябълка, пиле, яйца. Тези задължителни храни са избрани въз основа на научни изследвания, според които те, или съединенията им, намаляват възпалението на червата. Вторите 6 седмици включват по-голямо разнообразие от твърди храни, заедно с 25% енергия от хранителната формула.

Защо CDED включва банан и обелена ябълка ?

Ябълките и бананите са богати на пектин и други фибри. Пектинът представлява разтворими фибри, ĸoитo ce нaмиpaт в cтeнитe нa pacтитeлнитe ĸлeтĸи. Известен е с благотворното си влияние върху храносмилателната и отделителната система, като вещество изчистващо токсините и холестеролните натрупвания. Редица проучвания установяват, че пектинът има противовъзпалителна и антиоксидантна роля. Старата поговорка гласи, че „Една ябълка на ден, държи доктора далеч от теб“.

Ефективна ли е изключващата диета при Болест на Крон ?

При едно малко проучване се изследва резултатът от приложението на CDED с парциално ентерално хранене (partial enteral nutrition или PEN) като стандартна извънболнична терапия. Под парциално ентерално хранене се разбира допълване на приетата през устата храна с обогатени течни формули. Проучването обхваща 21 участници, 11 от които са възрастни. От всички подбрани пациенти, 17 са лекувани с комбинираната терапия в миналото, 10 участници са претърпели неуспешно лечение с два биологични препарата, а седем са преминали през хирургична процедура по повод болестта на Крон. Проучването трае 12 седмици. На шестата седмица 13 от тях достигат трайно отшумяване на симптомите, с подобряване на кръвните показатели за активност на чревното възпаление като С-реактивен протеин.
При 61% от пациентите настъпва ремисия в резултат от диетичната терапия. Половината от тях са възрастни, като част от тях страдат от болестта от дълго време.

Друго проучване, публикувано през 2019г. сравнява ефективността на EEN (изключителното ентерално хранене) с CDED, комбинирано с PEN. Проучването трае 12 седмици и включва деца, диагностицирани с лека до умерена степен на Болест на Крон. В първия етап на проучването, децата са били на диетичен режим CDED и са получавали 50% калории от формула в продължение на 6 седмици. Във втория етап от 7-ма до 12-та седмица са били на CDED и са получавали 25% калории от формула. Другата група пациенти са били подложени първите 6 седмици на изключително ентерално хранене EEN, а останалите седмици са били на свободна диета и са получавали 25% калории от специализирана формула. Пациентите са оценявани на 3, 6 и 12 седмица с лабораторни изследвания. Резултатите от проучването показват, че на шестата седмица 30 от 40 деца (75%) подложени на CDED и PEN са в ремисия без кортикостероиди, срещу 20 от 34 деца (59%) , получавали EEN. На 12-та седмица 28 от 37 деца (75,6%), получавали CDED и PEN са били в ремисия без кортикостероиди, в сравнение с 14 от 31 деца (45,1%).

При децата, получаващи CDED и PEN, ремисията без кортикостероиди е свързана с продължително намаляване на възпалението /на базата на серумно ниво на С- реактивен протеин и фекално ниво на калпротектин/ и фекални протеобактерии. Учените стигат до заключението, че CDED в комбинация с PEN се понася по-добре в сравнение с EEN, при деца с лека до умерена степен на Болест на Крон. И двете диети са ефективни за постигане на ремисия до 6-та седмица. Комбинацията CDED плюс PEN предизвиква устойчива ремисия при значително по-висок дял от пациентите в сравнение с EEN и води до положителни промени във фекалния микробиом .

Изследване, публикувано през 2019 г., изследва ефектът от диетичния режим CDED върху микробиотата при 172 пациенти след проктоколектомия с илеална торбичка. Според резултатите от проучването, пациентите, които консумират по-голямо количество плодове имат по-голямо разнообразие от „полезни бактерии“ и по-малък риск от развитие на поухит. Поухитът (Pouchitis) е често срещано следоперативно усложнение при пациенти с проктоколектомия.

Безспорно диетичната комбинация от CDED и PEN оказва благоприятен ефект при пациенти, диагностицирани с Болест на Крон. Необходими са по-мащабни проучвания, за да се оцени ефективността на диетата при деца и възрастни.

Преди да предприемете каквито й да било промени в хранителния си режим се консултирайте с лекар! Диетата трябва да бъде съобразена с индивидуалното състояние на пациента, неговите нужди и съпътстващата терапия с цел максимално подобрение и избягване на хранителни дефицити и други усложнения. Винаги търсете мнението на специалист!

За автора: Д-р Виолета Снегарова е докторант по хранене и диететика към Медицински университет-Варна. Автор е на медицински блог www.medilatte.com .Основните й интереси са в областта на гастроентерологията,храненето и диететиката.Има над 30 доклада изнесени на международни конференции.Преминава множество следдипломни курсове за повишаване на квалификацията.
Д-р В.Снегарова е член на Български лекарски съюз (БЛС), Асоциация на младите хепатогастроентеролози в България (АМХБ), Българско дружество по хранене и диететика (БДХД), Българско сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания (BASORD) и Българско дружество по колопроктология (BSC).
Член е на Управителния съвет на Асоциацията на младите хепатогастроентеролози в България (АМХБ), отговарящ за региона на Североизточна България с център гр.Варна.
През 2019 година участва съвместно с колеги от АМХБ в Национално проучване за Честота на дразнимото чрево сред българската популация.Проучването цели да установи честотата на разпространението на Синдрома на дразнимото черво сред българската популация,както й да оцени рисковите фактори.

Литература:

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/31170412/

https://www.gutnutrition.co.nz/blog/fruit

https://www.gastrojournal.org/article/S0016-5085(19)36911-2/fulltext