Над 360 милиона души в Световен мащаб страдат от диабет. Всеки 10 секунди двама души се разболяват от диабет, а  един човек умира от това заболяване.  Годишно 7 милиона души се разболяват от диабет, от тях 70 000 са деца. 

Според докладите на Световната здравна организация (СЗО) хроничните заболявания допринасят за 60% от смъртта в световен мащаб. Като основно хронично заболяване Захарен диабет тип 2 е сред водещите причини за смъртност. Нарастващата честота на заболелите се дължи до голяма степен на модела на хранене, липсата на физическа активност, затлъстяването и метаболитния синдром.

През последните няколко години бяха положени големи усилия за проучване на връзката между хранителните модели и човешкото здраве. Интересно е, че придържането към здравословен начин на живот е силно свързано с намаляване на риска от хронични заболявания (намаление с 83% при коронарна болест на сърцето и 91% намаляване на захарния диабет при жените.

Според проучване на PREDIMED, спазването на средиземноморската диета е свързано с 52% намаляване на заболеваемостта от захарен диабет.

Американската диабетна асоциация (ADA) не препоръчва специфична диета за пациентите с диабет. Въпреки това ясно се посочва, че общото количество мазнини трябва да представлява 25–35%, а наситените мазнини <7% от общите калории, като мононенаситените мазнини са основният източник на прием на мазнини.

Също така се посочва значението на адекватното количество плодове, зеленчуци и пълнозърнести зърнени култури.

Контролът над диабета чрез промени в начина на живот, включително хранене и физическа активност, често е крайъгълния камък за пациентите.

Според редица проучвания в последните години, средиземноморкста диета повлиява благоприятно състояния, свързани с хронично възпаление, включително метаболитен синдром, диабет, затлъстяване.

Какво представлява Средиземноморската диета ?

Терминът средиземноморска диета е въведен за първи път от Анчел Кийс през 60-те години.

Кийс наблюдава хранителните навици, възприети от населението, пребиваващо близо до Средиземно море, и забелязват намалена честота на хронични заболявания и по-висока продължителност на живота в сравнение с други региони по света.

Средиземноморската диета е богата на плодове, зеленчуци, пълнозърнести, зърнени и бобови култури, зехтин и маслини като основен източник на мазнини и умерен прием на риба, птиче месо и млени продукти.

Шест рандомизирани контролни проучвания и едно рандомизирано кръстосано проучване са оценили ефекта на средиземноморската диета върху параметрите на гликемичния контрол.

Ефект на средиземноморската диета върху плазмената глюкоза и HbA1c ?

Esposito et al. провежда анализ 901 диабетици, посещаващи диабетна клиника в Южна Италия. В това проучване придържането към средиземноморската диета е обратно свързано както с нивата на постпрандиална глюкоза, така и с HbA1c.

Според резултатите, концентрации на HbA1c и 2-часова глюкоза след хранене са значително по-ниски при пациенти с диабет, стриктно спазвали средиземноморски тип диета, в сравнение с контролна група.

Проучване, вкючващо 279 жени с захарен диабет тип 2, изследва нивата на HbA1 при жени на средиземноморска диета, в сравнение с контролна група. След 6 месеца се наблюдава значително понижаване на HbA1 при групата, подложена на средиземноморкса диета, в сравнение с контролата.

Средиземноморска диета и инсулинова резистентност ?

При клинично проучване, включващо пациенти с диабет, едната група спазват в продължение на 24 месеца Средиземноморската диета, а другата са подложени на диета с ниско съдържание на мазнини. Shai et al. констатират спад на HOMA- индекса при групата, спазваща Средиземноморската диета.

Esposito et al. откриват подобна тенденция при 215 новодиагностицирани диабетици тип 2 след спазване на Средиземноморскара диета в продължение на една година.

Средиземноморската диета определено има положително влияние при повлияване на кръвно- захарния профил, инсулиновата резистентност и нивата на HbA1c. Намаляването на оксидативния стрес, повлияването на инсулиновата резистентност и намаляването на възпалението са само част от нейните ползи. Необходими са още мащабни проучвания, за да се разбере механизма на действие.

Добре е пациентите с метаболитни заболявания да направят консултация с лекар, относно подходящ хранителен режим.

За автора:

Д-р Виолета Снегарова е докторант по хранене и диететика и специализант по гастроентерология към Медицински университет-Варна. Автор е на медицински блог www.medilatte.com . Д-р В.Снегарова е член на Български лекарски съюз (БЛС), Асоциация на младите хепатогастроентеролози в България (АМХБ), Българско дружество по хранене и диететика (БДХД), Българско сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания (BASORD) и Българско дружество по колопроктология (BSC).
Член е на Управителния съвет на Асоциацията на младите хепатогастроентеролози в България (АМХБ), отговарящ за региона на Североизточна България с център гр.Варна.

Източници:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4411995/